Краят на играта

Навсякъде е мрачно, светът се разрушава и почти изчезва. Двама души – единият с по-големи ограничения от другия, разговарят в компанията на още двама с увреждания. Вероятно всички хора са такива. „Целият ни живот върви около едни и същи въпроси и отговори“, казва единият от тях. „Вие сте тук на Земята, за това няма лек“ – отвръща вторият. Всички очакват да приключи неясното нещо, известно като живот. Самият Бекет счита „Краят на играта“ за най-добрата си драматургична работа, поставяйки я преди известната си пиеса „В очакване на Годо“.