Тераса над Рим

Авторът подчертава, че историята служи като повод за писане в търсене на изгубеното. „Животът е тук и сега", а не в някакво митично прераждане или под чужди небеса.

Сюжетът на романа "Тераса над Рим" се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, е лудо влюбен в една жена, но тя вече е определена за друг мъж. Вследствие на ревност той я оставя с обезобразено лице след атака със сярна киселина. След този инцидент Мом трябва да се откаже от любовта си, която ще носи до края на дните си.

Киняр черпи вдъхновение и от новата техника на гравиране - „черната гравюра“, появила се през 1642 година. Тази форма изразява противоположността на традиционното градинарство: при нея светлината произлиза от тъмнината. Думите „черно“ и „тъмно“ често присъстват в текста. Стилът включва кратки глави и афористични недоизказвания...

Героят обикаля различни градове, стремейки се да открие загубената любов и непостижимата светлина; живее между несигурността и пропастта – символизираща съществуването му чрез своето творчество върху плаките. Сянката и меланхолията го дебнат навсякъде около предметите и хората. Въпреки унижението си, Мом успява да представи хармония чрез смелите си еротични творби, много от които биват унищожени по заповед на властите — както светски, така и религиозни. За талантливия художник винаги има предизвикателства срещу невежите управляващи, които са хранени от държавата.