Forbidden Sea/ Забранено море

Блага Димитрова умее да превръща мислите в поезия, медитацията в ритъм и вкус, цветовете в идеи, преценките в аромати и вижданията в етични изявления. Рядко писането на жена съчетава толкова интелектуална дълбочина с чувственост. Тази смесица несъмнено идва като видение от рана – както лична, така и национална. Това е Черно море – какъв хаос, каква революция, какви исторически промени? Въпреки това поезията на Димитрова разпространява скромна и спокойна усмивка над бездната. Споменът за тази усмивка остава у мен и отново се проявява в нейния стил, устойчив на трудности; слънце изгреващо над Черно море - слънцето на женския талант, който читателите говорещи английски ще оценят.

Юлия Кристева

Откривам смисъл там, където има липса.

Как бях бедна тогава, когато притежавах всичко.
Играех си с любовта,
подхвърлях я във въздуха
и след това я хващах,
изпусках я само за да я догоня пак...

Излизах течна на брега,
разтворена сред безкрайността.
Слънчевият вятър нежно ме обгръщаше
и с горещи устни пиеше капките от кожата ми.

Преситена от морските простори,
лежах сякаш сред пясъчната пустиня,
а пред затворените ми очи
безсмислието завихряше зелени кръгове.

В загубата на всичко почти се съдържа печалба.

Сега ме мъчи основополагаема жажда,
тя отвлича вниманието ми от страстното желание
за нещо извън пределите на сетивата,
нещо невъзможно за откритие тук.