Българска фонология

Взаимодействието между вокалите и съгласните, както и промените в корелативните отношения във фонологичните системи на българския език, са основна тема в тази книга. За първи път в българското езикознание се разглеждат значими въпроси от старобългарската, среднобългарската и новобългарската фонология (както диалектната, така и книжовната) с акцент върху синхронния и предимно диахронния подход.

Анализирани са трансформациите на корелациите и свързаните с тях фонологични структури, произтичащи от акомодацията и взаимодействието между вокали и консонанти. Включен е нов трети тип система - със сонорни неутрализации, което разширява класификацията на езиците (или диалектите) по света от два до три типа: вокален, консонантен и сонорен.

Специално внимание е отделено на особеностите на българските вокални системи (включително книжовния вариант), които притежават среден тембров клас спрямо други славянски, балкански и европейски езици или диалекти. Това изследване е предназначено за филолози, студенти а също така за всеки интересуващ се от уникалността и оригиналността на нашия език.