Не. Поезия

Това не е четвъртата поетична творба на Александър Христов, който е известен с книгите си "Крайпътна обител" (2017), "До първата сянка" (2021) и "Ако мястото е време" (2022). Той притежава докторска степен по българска литература и работи като асистент в Катедра Българска литература на Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Христов е удостоен с множество награди за свои произведения в областта на поезията, белетристиката и литературната критика. Неговите стихотворения са преведени на английски, испански и немски.

"Вниманието служи като оръжие,
когато сирени
се явяват
подобно на великани,
стъпквайки
усърдните мравки
на нашите мисли.
Мъртвите потъват
като вино
в огромните гърла
на малките
говорители от екран.
Те прегръщат пияни духове
от измислени истории
за голиати и давидовци.
Няма сън, няма край,
само един епилог
за дребните населени места
през времето.
Липсва спомен:
предрешават се
треньорите в лъвове,
а лъвовете -
в кротки защитници. Няма затишие - пропаст е -
за падналите. Падаш под употребяваното срещу теб твое оръжие."

Александър Христов