Посланичката

Успешен драматург осъзнава, че организираният му живот е ужасно объркан от сблъсъка между кариерата, съпругата си, любовницата и дъщеря си. Няма обаче лесно решение на ситуацията. От една страна той сам създава хаоса, а от друга – никой не получава втори шанс в живота. Художникът се отправя за кратко към селската си къща с надеждата да намери ново вдъхновение и любов, но вместо това чувства все по-голямо нежелание да се връща към предишните ангажименти. Един разговор между него и приятеля му остава недовършен и загадъчният мост между тях носи много тайни. В компанията им присъстват четирима души - професорът, неговата жена, сестра му и зетят й. Те са близки приятели с дълбоки секрети помежду си. Само един от тях има силата да свърже разпръснатите части на техния свят чрез увереността в смислеността на любовта.

Трите новели в настоящото произведение (Хроника на едно пропадане, Разговорът и Посланичката) представляват съвременни притчи относно самотността в този препълнен със забавления свят. Людмил Тодоров следва героите си с изящен стил, преминавайки плавно между миналото и настоящето, обществени теми и лични преживявания; хуморът контрастира с драматизма на ежедневието ни; погледът "отгоре" ни напомня колко малки сме всъщност.

Кристин Димитрова описва как е обичала Людмил Тодоров заради необикновения му талант като режисьор и писател: „В него видях човек с множество противоречия – силен но уязвим.” Александър Морфов споделя своето възхищение от творчеството му: „Всички думи за него ще звучат клиширано, защото истинският характер трудно може да бъде уловен.”

Людмил Тодоров (1955 - 2023) завършил Английската гимназия Гео Милев в Русе през 1982 г., учейки кинорежисура при Георги Дюлгеров във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов. Бил е сценарист и режисьор на осем игрални филма като „Любовното лято на един льохман“ , “Приятелите на Емилия” , “Емигранти”, както и автор на два сборника разкази и няколко романа. През 2013 година получил Националната награда за българска художествена литература Хр.Г.Данов.