Не ми се тръгва. Нови стихотворения

"Не ми се тръгва...

Се оглеждам в екрана... Всичко там е очевидно...
Тези дълбоки линии по лицето... Тези стари очи...

Бяла брада, неподстригана... Бялата коса – също подрязана,
Представях си как може да стане нещо невероятно...

И се надявах, че все пак мога да изглеждам млад...
Тези жестоки камери и прожекторът светят като фарове...

Очите ми - вече затворени... Гласът звучи сякаш на друг човек...
Походката? Не бих искал да говоря за нея! Ясно е: куцам-куцам...

Но хората продължават да слушат... Специално са дошли за мен.
Различни - млади и стари, с трамваи, метро или коли…

Виждам техните лица… Усмивките им… Понякога даже виждам сълзи.
И усещам някакво удоволствие… Старата магия ме завладява…

Несъзнателно се връщам 60 години назад…
Ох, колко прекрасно е тук на земята!

Желая да остана тук… Не искам никъде другаде…
Ще опитвам отново… Ще пея още… Но само тук.

А до кога?... Докато самият аз не знам…
Просто не желая да замина - никак! Още за там.

Десетилетие напред … Чудеса могат да станат…
Ще подстригвам брадата си… И ще оставя косата си дълга…

Никакви стари песни, изпети от навик.
Просто излизам на сцената с нов репертоар."

Недялко Йорданов