Не ми се тръгва. Нови стихотворения

Не ми се тръгва...

Гледам се на екрана... Всичко на него личи...
Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи...

Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса,
Въобразявах си някак... Стават и чудеса...

И се надявах, че може да не изглеждам стар...
Тези жестоки камери... Прожекторът като фар...

Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг...
Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук...

И все пак хората слушат... Специално за мене дошли.
Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли...

Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи.
И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи...

Връщам се несъзнателно 60 години назад...
Боже, колко е хубав тука земният свят!

Искам тук да си бъда... Не искам някакъв друг...
Ще се опитам... Ще пея... Още... Но само тук.

И докога?... Докогато... Самият аз не знам...
Просто не ми се тръгва - никак! - още за там.

Десетина години... Стават и чудеса...
Ще си подстрижа брадата... И ще си пусна коса...

Никакви стари песни, изпяти по навик стар.
Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.

Недялко Йорданов