Балада за изгубените планини

През 1991 година Лео учи история в малкия град Сардзана, разположен в Лигурия. В свободното си време той решава кръстословици и играе шах с пенсиониран съдия. Един ден съседът му го въвлича в неочаквано приключение – Лео трябва да разкрие какво се е случило с неговия приятел Малертис, антиквар, който е оставил загадъчни следи около своето изчезване.

Разследването води до София и Солун, преминава през забравена мраморна кариера и сефарадско гробище, обвито в вихър от балканска музика, темпераментни художнички и колекционери на икони. Откритията свързват Малертис с Аурелио Делфи – италиански поручик от окупационната армия в България преди седемдесет години. През 1919 г., той попада под чара на еврейката Вида Брокамо и по-късно бива принуден да избяга планините.

Двете разследвания паралелно развиват две любовни истории: злощастната на Аурелио и драматичната за Лео, която ще открие по време на престоя си в България. Тези сюжети тъкат нишките на живота през ХХ век.

След това идват разочарованията – нито жените, нито образованието са чудеса като тези, които сме си представяли. Любовта поглъща времето ни; после те напуска без предупреждение и дори претендира за правото да бъде единствената власт над нас. Историята често повтаря болезнените грешки на миналото. Но именно тези страсти придават смисъл на нашето съществуване; те представляват единственото истински поетично оправдание за всичко преживяно. Затова замини!

Данило Манера е професор по испанска литература в университета в Милано — писател, литературен критик, преводач от различни езици и журналист със специализация култура и пътешествия. Негови произведения включват множество романи, сборници с кратки истории и пътеписи. Той има значителна роля при подготовката на италиански издания на испански автори както класически така й съвременни творби.
Завършил "Славистика" към университета Пиза под ръководството на известния българист Джузепе дел‘Агата със дипломна работа върху Йордан Радичков , а през 1984 година получава наградата „Leone Traverso“ за млад преводач за първата публикувана работа - преводите му върху разказите на Радичков . Освен него , Манера е работил също така върху текстове от Емилиян Станев , Николай Кънчев , Максим Максимов .