Театрален роман

Искам да предупредя читателя, че не съм автор на тези записки и че ги получих при доста необичайни и тъжни обстоятелства.

На деня, когато Сергей Леонтиевич Максудов сложи край на живота си в Киев през пролетта на миналата година, аз получих значителна пратка с бандерол и писмо от него.

В съдържанието на пратката се оказаха именно тези записки, а писмото беше странно по своето естество.

Сергей Леонтиевич посочваше, че напускайки този свят, ми оставя записките като свой единствен приятел с молба да ги редактирам и издам под свое име.

Максудов е решен да се самоубие. Литературната кариера, за която мечтае, не се осъществява. Успехът му остава недостижим. Преди да вземе окончателното решение, той научава новина – Независимият театър проявява интерес към публикуването на неговия непубликуван роман. Озадачен от тази възможност, той навлиза в света на театралния живот и открива още по-плашещи истини.

В последния си роман Михаил Булгаков проследява трудностите пред героя си след смъртта му. Тези преживявания много приличат на собствената биография на Булгаков; както той самият е изпитвал суровостта на театралната среда в своя живот и печели врагове като известния Константин Станиславски.

Максудов попада в реалността на тогавашния театър - пропит от интриги, завист и натиск от страна на съветската цензура. Хаосът зад сцената показва абсурдността na съветската действителност.