Фразеологизмите в съвременната българска поезия

Фразеологизмите представляват езикови единици, които обикновено се определят като колоквиални. В опит да се отклонят от този традиционен подход, монографията „Фразеологизмите в съвременната българска поезия“ разглежда тяхното използване в текстове с различен стил – конкретно поетичния. На основата на богат емпиричен материал, извлечен от стихотворения на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Борис Христов и Биньо Иванов сред други български автори, изследването установява, че въпреки етикета им за колоквиалност, фразеологизмите успешно присъстват в поезията. Те звучат в синхрон с поетическите образи и допринасят за ритмичното строене на мерена реч. Освен това те служат като важна част от сложните и многозначни стихотворни текстове. Използват се както според утвърдените норми на фразеологията, така и иновационно; вторият вариант е резултат от стремежа на творците към разширяване на езиковия канон и създаване на новаторски красиви форми.

Диляна Денчева работи като преподавател в Катедрата по славянско езикознание във Факултета по славянски филологии при СУ „Св. Климент Охридски“. Тя преподава практически и теоретичен полски език, стилистика и история на полската литература, а също така практика на превода. Научният й интерес е насочен главно към фразеологизми и метафори в контекста на поетичния език, публичната реч и различните функционални стилове. Нейната работа включва много публикации относно полско-българските проблеми в транслатологията. Тя има дългогодишен опит като преводач от полски с разнообразие тематики във своите преводи.