Либералният цензор

"Ареопагитика" на Джон Милтън, издадена през есента на 1644 г., днес често се счита за първата обширна защита на концепцията за свободен и нецензуриран печат. Въпреки това, в противовес на общоприетото схващане, този значим труд на Милтън отправя поглед към съвременните си читатели с две различни перспективи: докато отстоява правото на свобода за книгите, авторът никога не забравя, че в определени ситуации някои произведения могат да бъдат осъдени "на огъня и палача". Настоящата монография цели да разясни причините зад това вътрешно противоречие. То носи ценни поуки за нашето време, което е много сходно с милтъновия период от гледна точка на медийната история: епоха на бурен напредък в новите технологии за споделяне (и вече дори изкуствено генериране) на думи, изображения и свързаните с тях чувства до множество хора едновременно.