Вълкът единак. Богомил Райнов

Монографията на Антоанета Алипиева разглежда цялостното творчество на Богомил Райнов, като същевременно проследява и социалния му път, в който той играе ключова роля в българския социализъм. Младият Райнов е представен не само като ангажиран от властта индивид, но и като колекционер и образован ценител на световни произведения. В по-широк контекст се възстановява последната половина на 20-ти век. Анализът е лишен от политически пристрастия, тъй като творбите на Богомил Райнов са значими достижения в българската литература. Преобладава психографското интерпретиране, тъй като автобиографичният аспект е важна характеристика както в неговата поезия, така и в прозата му. Книгата успява да постигне баланс между интензивната социална биография и безспорните художествени примери, които Райнов оставя след себе си.