Дом дневен, дом нощен

Марек Марек

със задоволство чете, пие до загуба на съзнание, а в тялото му от детството непрестанно се усеща болка, засилвана от присъствието на неуловимо и нематериално птиче – не по-малко птицеподобно от самия него.

Някой си всяка вечер разказва зимата, защото тя трябва да бъде споменавана, за да дойде лятото.

Франц Фрост преживява странни сънища - интензивни и тревожни видения, които изтощават ума и размиват реалността.

Монахът Пасхалис мечтае да стане жена; желае да е някой друг на различно място.

Ерго Сум е вкусвал човешко месо и всеки, който опита човешки вътрешности, неизменно се преобразува във вълк.

Ясновидецът предвижда бъдещето – страховито, мъртво и пусто.

Криша от Кооперативната банка чува в ухото си глас – приятен мъжки тон призоваващи я.

Кумернис, добра и красива девица, отказва предложението за брак с избрания от баща й жених. В този момент става истинско чудо: Христос ѝ дарява своето лице.

Марта… Марта живее само през лятото…
Този многостранен роман

включва историите на хората от едно погранично градче в рамките на смислови кутии. Тези истории са преплетени със сънища, рецепти и натурфилософски размисли. Романът добавя визии между будността и сънуването и вплита живота на светица в ежедневната агиография. Историите моделират пространството и определят неговите граници.
Границите.

Но тук границите не са само географски или видими; те са безплътни интериорни бариери , които ни помагат да организираме живота си и дават измамното чувство за контрол над него. Те ни вдъхват надежда за разбиране на нашето битие.