Старецът трябва да умре

След цял ден работа по общия превод, двама мъже всяка вечер излизат на разходка в града. Единият от тях е писател, който споделя как и защо е създал повест, вдъхновена от стар сценарий. С течение на времето – докато разказва за сценария и повестта – той постепенно разкрива частица от своя живот.

Пред неговия събеседник, който е неволен помощник при превода, но желан партньор в разговора, се тъче сложна мрежа от обстоятелства, лични преживявания и важни моменти; разговорът включва подробности за случки и дълбоки чувства.

Спомените на писателя относно творческия процес и живота му са вплетени с откъси от самата повест. Неговият слушател реагира смесено - привлечен и едновременно отблъснат както от историите, така и от самия автор.

Неусетно героите започват да преосмислят възприятията си пред лицето на наближаващата старост и неизпълнените мечти. Те разискват баналността на непознатото and невъзможната комбинация между лек живот и писане на проза; говорейки за взаимодействието между изкуството и реалността.

Може ли главният герой да бъде наречен лъжец? Егоистичен човек с желание да шокира или пък чаровен мечтател? Безумните мисли тревожат ли го пред прага на старостта или внезапното прозрение му помага да осъзнае собствените си заблуди?

Отговорите вероятно няма да бъдат ясни. Освен това възможно ли е смисълът да бъде отделен ясно от процеса на неговото разбиране?