Български правни метаморфози

Текстът е написан в отговор на две основни обстоятелства. Първото касае актуалното състояние на правния ред в България, а второто се свързва с преобладаващите интерпретации относно характера и причините за това положение. Ясно е, че т.нар. правен характер на българското общество подлежи на сериозно обсъждане, тъй като реалностите в социалната сфера предлагат образ, който значително се различава от онова, което би трябвало да бъде при условие законът да играе роля на основен регулатор в живота ни. Дълго време тези проблеми оставали незабелязани; когато обаче явлението достигнало крайни (и тежки) размери, обществото получило различни обяснения за ситуацията със закона у нас.

Обикновено тези обяснения идват от заинтересовани представители на юридическата професия или от политически и икономически сили около тях и често свеждат проблема до технически или субективни недостатъци и отговорности. По този начин въпросът не се разглежда като голям социален проблем, а по-скоро като техническа или лична задача. Считам тези интерпретации не само за неверни, но и умишлено изкривени. Неправилното дефиниране на един социален проблем е първата стъпка към неговата нерешимост и това далеч не е случайно.

С предложението си текстът цели да представи алтернативна гледна точка относно настоящето състояние на "закона" у нас, вдъхновена от логиката и промените в нашето социално и историческо развитие през новата история.

Моята гражданска надежда е искрен разговор относно социалните проблеми най-накрая да доведе до конструктивни действия – ако разбира се имаме условия за такова взаимодействие. Както казва Емил Дюркейм: „Единственият начин да докажем движението е просто да вървим напред.“

Професор д-р Иво Ангелов Христов е роден на 5 септември 1966 г., Киев. Той притежава магистърска степен по право и докторска степен по социология на правото от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2003). В момента работи като доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 2009), а през 2016 г. става професор.

Автор e на четири монографии и множество научни публикации; бил e депутат в 44-то Народно събрание.