Ням. Стихове

Васил Славов е роден в столицата София. Той завършва английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му стихосбирка се публикува през 1989 година. В същата година той заминава за Съединените щати, където специализира литература и творческо писане. Преди да напусне страната, той публикува поезия, белетристика, преводи и критически статии в много от българските литературни издания. Славов е автор на няколко книги с поезия и проза и е носител на значими литературни награди. Неговите произведения са представяни на английски език в САЩ и Великобритания.

Той е член на Управителния съвет на Лигата на българските писатели извън България. В момента живее със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.

---

Ням

Сега, когато вечерта приключи и скитащият облак започна да избледнява,
размишлявам за секвоите покрай пътя, за мъдростта на моята земя,
за кръвта ни, която постоянно залязва; за силата на смиреното посвещение,
как несбъднатото се разпръсква, как то запалва нашите очи.
За хората, които оправдаха трепета ми сред гората следобед,
а после изчезнаха под есенното жълто при разпятията.
За тази бедна до крайност вечер – носеща всичките ни дни,
за спомена как клепачът потреперва във мигa преди детето да задреме;
за всичко това всеки носи у себе си; за тишината – осмисляща живота ни;
за смъртните случаи и усмивките ни преди да обърнем страницата.
Благодаря ти Боже за времето прекарано тук - животът ми беше прекрасен
пред това дръпване назад към неизвестното.
Благодаря ти за планините Боже; благодарение на музиката от майка ми
аз ще пренеса онова което мога - а останалото ще изпратя с дима.
Сега… когато вечерята… затихва и последният... светец... гаси светлината,
целувам кората на секвоите – стъпвайки върху небесната вода.