Писмо от Острова. Стихове

На Острова снегът е краткотраен –
не успява да прикрие срама на голото лято,
което нахално стъпва в есенните и зимни салони.
Тук реките не знаят какво е зимен сън –
миризмата от раните, изчистени през нощта,
отнасят в морските контейнери.
И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс
и се издигнах до белия облачен връх –
птиците от моя небесен смях разпериха прозрачни крила над Темза.
Питате защо избягах
от своето уютно кътче самота –
за да намеря уединение
в островната тишина,
където да лекувам болките си спомени.

***

Бели облаци пълзят
над зеленото лято край Кроули –
стада без овчари,
без кучета-вълкодави (вълците отдавна са напуснали страната,
за да избегнат скуката…).
Тук никой не очаква
слънцето да слезе до хребета,
за да огласи медния звън на стадата,
спускащи се от планината.
Никой тук не е усетил властта
на надменния поглед на овчарските кучета.
Все по-често сънувам старите дъбове,
под които селското стадо почива при пладне;
аз разговарям с горските птици след като съм взел цафара…