Апотеоз на меланхолията

Тази книга представлява лиричен самоотчет на един от най-значимите майстори зидари в съвременната българска култура и е свидетелство за трудното развитие на модерната душевност – сложна, неустойчива и противоречива. Тя служи като хроника на еволюцията на съвременната поезия, преминавайки през процеса на освобождаване от традиционните мелодични структури с рими и метрика към дълбочината на discordia concors в свободния стих, който се стреми към все по-проблематична вътрешна хармония. Това е преходът от юношеската чувственост към зрялата осъзнатост, изправена пред натрупания опит на световната цивилизация и неизяснените загадки относно времето, любовта и смисъла на нашето битие.

Цочо Бояджиев представя удивително творчество, което не може да бъде разделено на отделни компоненти; то е динамична творческа сила с многозначност. Поезията му образува цяло заедно с философските идеи, преводи и фотографии. Но какво всъщност означава това цяло? Как можем да разберем неговата многоизмерност и жизненост? Налага се да проумеем, че пред нас стои ренесансовият творец – духът без ограничения във време или пространство, способен да трансформира собствената си генерирана енергия. Цочо Бояджиев възражда Природата чрез Човека, който отново става част от света със свеж поглед и светлина в постоянно нова духовна ситуация. Както той сам казва в първата си поетична книга „Пясъчен хълм“: „И все по-ясен и неуязвим е моят свят.“

Илко Димитров