Нейният истински живот

Спомени, спомени – толкова разнообразни, изпълнени с радост и страдания, любов и отхвърляне; всичко, което един човешки живот може да предложи... Но все пак те бяха нейни! Тя осъзнаваше колко е важно да ги освободи от изморената си душа, подобно на птица, която напуска клетката си и се устремява към свободата. Дълбоко в себе си чувстваше, че моментът за това най-накрая е дошъл...

В един студен януарски ден Виктория събра всичката смелост в себе си, седна пред белия лист хартия и написала първото изречение от своята житейска история: „Младата жена стоеше до прозореца с празен поглед върху зелените дървета в градинката пред болницата"...