Към езерото

Езерата Охрид и Преспа представляват две стари водоеми, свързани чрез подземни реки. Те съхраняват трудни спомени за историята на региона и тайната на своето непреходно очарование. Тези езера са изигравали значима роля в семейството на майката на Капка Касабова.

По време на пътуването си към родното място на баба си, Касабова достига до важен исторически кръстопът: двете езера, които се намират в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. В този район преминава древният римски маршрут Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някога търговски и духовен център в южните Балкани, този езерен регион остава едно от най-разнообразните места в Евразия дори и днес. С усамотените си църкви, променливите течения и многобройните колонии от мигриращи птици, изглежда сякаш тези езера живеят свой собствен времеви период.

Изследвайки историите по вода и суша – тези на поети, рибари, пазачи; управници и маргинализирани индивиди; наследници на конфликти и изгнание – Касабова разкрива човешките съдби оформени от живота край езерата. Стремейки се да проучи семейната си история, тя стига до дълбоки размисли относно влиянието на географията и политиката върху семейства и народи - както и до универсални въпроси за страданието у хората и способността ни да приемаме промяната.