Възхвала на Ханс Аспергер

„Това е безспорно един от най-искрените и дълбоки разкази за родителството, които съм срещала – болезнен, но в същото време изпълнен с оптимизъм. Изразявам това без никакво преувеличение или драматизация. Основната тема е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, който живее в Берлин от години и е баща на две деца, едното от които има аутизъм. Липсват типичните героични акценти или отчаяние; вместо тях присъстват любовта, топлотата и задълбочеността. Наблюдава се благородство, аналитично мислене и откритост. Тук има надежда, смирение и приемане на реалността. Признати са грешки по напълно осъзнат начин - споделени не за да предизвикат жалост или драма, а с цел да вдъхновят и информират хората преминаващи през подобни ситуации... Стилът му е блестяща комбинация от езикови умения с увлекателна повествователност… И не става въпрос само за аутизма; разказът обхваща теми като любовта, самоприемането, уважението към другите, семейните връзки и процеса на израстване – всичко това поставя основите на взаимността и свободата в живота.”