Символната система на "Книга на промените". Биномно-квадронна структура на Идзин Ч.1

„Книга на промените“ представлява изключително произведение на човешкия интелект, отличаващо се с многопластовост. Тя анализира самата същност на живота, динамиката на промените и отношението на индивида към своята съдба, която е творческото начало в нас.

**Биномно-квадронна структура на Идзин – част 1.**

Непрестанният интерес към китайската „Книга на промените“ (Идзин) по целия свят подчертава не само значимостта ѝ за китайската философия, но и универсалността ѝ. Концепцията за промяната, отразена в Идзин, е безспорен закон, който управлява както физическия свят, така и духовния аспект на битието. Древните автори или множеството автори търсят своето място във Вселената и осмислят връзките си с околния свят и другите хора. Чрез опит и наблюдение те стигат до извода, че всичко е изградено от противоположности; тези противоположности са взаимосвързани състояния в постоянно движение.

В проявения свят няма нищо окончателно; всичко зависи от своята противостоятелна природа — животът преминава през цикли между светлина и тъмнина, положителност и отрицателност. В привидната хаотичност обаче присъства скрит ред със специфичен ритъм при смяната между негативното и позитивното.

Според Идзин основа на съществуването е Великият предел (Тайдзи), от който произтича неговата противоположност. Както казва Дао-дъ-дзин: „Едното ражда две...“. Тези три аспекта – Небето, Земята и Човекът – образуват многообразието около нас. Докато числата традиционно обозначават количество в нашия контекст, първоначално те служели да описват качествени характеристики или модели. Преди да започнат гадаене с Идзин китайците задавали въпроса: „Какви явления могат да се случат едновременно?“

Всяка хексаграма може да бъде разгледана като комбинация от две триграми или три двойки черти — двете цели символизират Небето (ян), а двете прекъснати Земята (ин). Комбинацията представя Човека — онзи "небесен човек", отражение между небесните идеи и земната реалност.

За Юнг Адам Кадмон олицетворява универсалната Душа — колективния аспект у всички хора плюс процеса трансформация/промяна; това води до аналогии с концепцията в Идзин за тройката: Небето като духa , Земята като материален свят а Човекът представлява преходната зона между тях.

При психологията можем да видим Земята като колективно несъзнавано; Човекът представлява индивидуалното съзнание; докато Небето кореспондира със свръхсъзнанието.

Карл Густав Юнг я определя като „велика книга“, наричайки Идзин метод за проучване несъзнателното . Според него разбирането й изисква преодоляване предразсъдци спрямо причинността , възприемана досега сред европейски мислители . За китайците случайността играе важна роля - факт показан ясно чрез практиките им повече от две хилядолетия . Ритуали позволяват синхронизация с космоса , предоставящ информация дали действия са одобрени отвън .

Чрез взаимодействие силите ин ян дават ясни указания относно баланса между природните порядки .