Възрастта при социализма: поколения в семейството и обществото

В противоречие с хронологичния ред, тази книга започва от старостта. Нейната структура обаче се основава на "жизнения път" на режима, а не на индивидуалните съдби в него. За "младия строй", остаряването е ненормално, тъй като символизира миналото, от което той се опитва да се дистанцира; то трябва да бъде изолирано и скрито или поне - незабелязано от институционалната перспектива, насочена към бъдещето. С времето, когато самият режим застарява, но утопията му остава непроменена, остаряването следва да бъде преодоляно или дори напълно трансформирано. В крайна сметка "младежкият" революционен импулс постепенно прави крачка назад пред консерватизма и стремежа за контрол и задържане на младостта в установени рамки.