Не подлежи на осиновяване

Роман, разказан от гледната точка на човек, израснал в дом за изоставени деца

Съществува една специфична група хора, маркирани от обществото - именно това общество, което ги е произвело.

Има закон, който осигурява дългосрочното им заклеймяване. В много сиропиталища съществуват строги „порядки и правила“. Този роман представлява моята лична битка срещу един остарял закон, изпълнен с желани „недостатъци“.

Тези „недостатъци“ служат за облаги на определени институции и властимащи. Книгата е и моето последно желание да открия своите корени.

Надежда - тя да попадне при онази специална жена, която ще успее да интерпретира правилно информацията, оставена като "трохи" между редовете на романа. Информацията трябва страница по страница да я доведе до мен - стига обаче тази жена все още да е жива и да има интерес да се запознае с една своя 40-годишна "грешка".