Първата пушка

„Първата пушка“ на Никола Беловеждов ни отвежда в драматичните събития от пролетта на 1876 година. Разказът проследява развитието на Априлското въстание, разкрива трагичната съдба на бунтовниците и ни запознава с известни революционери като Панайот Волов, Тодор Каблешков и Тодор Икономов.

Тази книга печели значителна популярност в началото на XX век и не е случайно, че е публикувана от Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Военната пропаганда правилно осъзнава, че произведението ще вдъхнови българските войници чрез примера на техните славни предшественици.

В наши дни, в много по-благоприятни условия, „Първата пушка“ остава актуална и продължава да разказва за смелостта на малка група храбреци, които са се опънали срещу своя многогодишен потисник.

Никола Беловеждов вижда света за първи път на 25 октомври 1856 г. в Копривщица. След завършване обучението си в Пловдивското класно училище той става учител в родния си град. Запознанството му с революционери като Тодор Каблешков и Найден Попстоянов го привлича към тяхната кауза; така той участва активно в Априлското въстание като член от Копривщенския комитет. Заловен от османските власти, той е изпратен в изгнание на остров Родос, където успява да дочака Освобождението. До кончината си през ноември 1930 г., Никола Беловеждов се посвещава както на преподаването, така и обществената работа, оставяйки след себе си спомените под заглавието „Първата пушка“.