Демостен и публичната реч

Дванадесетата книга от серията "Философия за всеки" е посветена на Демостен (384-322 г. пр.н.е.), който е известен атински оратор, държавник и философ, считан единодушно за „перфектния оратор“ от Цицерон и стандарт в областта на ораторското изкуство според Квинтилиан. Той произхожда от заможно семейство, но рано започва да се самообразова чрез произведенията на Платон, Аристотел и Исократ, с цел да защитава правата си съгласно законите на времето. В младежките си години работи като съдебен оратор (логограф), а по-късно навлиза в политиката, за да използва силата на публичната реч в защита на демокрацията. Запазени са около 60 негови речи, като най-известните формират цикъла „Филипики“.

На границата между двете исторически епохи Демостен бива възхваляван за красноречивостта си. По време на разцвета на византийската литература той получава критика за своя републикански патос; по времето на Френската революция обаче именно този патос го поставя под светлината на славата. В наши дни пък често остава незабелязан, тъй като се избягват темите относно Македонския въпрос с цел предотвратяване на напрежение.