Последният пазител на Елис Айлънд

Ню Йорк, 3 ноември 1954 година. След пет дни Елис Айлънд, който е задължителна спирка за всички имигранти от Европа, ще затвори врати. Джон Мичъл, директор на центъра и служител в Федералното бюро за имиграцията, остава сам и започва да пише дневник с носталгични спомени: за любимата си съпруга Лиз и за имигрантката Нела от Сардиния със своето необичайно минало. Той осъзнава, че собственото му съществуване изглежда неясно - подобно на книга, която смяташе, че познава добре, а всъщност се оказва написана на непознат език.

В преживяванията на персонажите в произведението на Гаел Жосаел Жос се оглеждат съдбите на милиони мъже и жени. Те са оставили всичко най-ценно зад себе си в името на по-добро бъдеще и попадат между строгите стени на Елис Айлънд - място като чистилище. Някои от тях ще продължат към мечтания бряг - толкова близък и все пак недостижим; други обаче ще бъдат отхвърлени обратно назад, напускайки тази малка част американска земя - Острова на надеждите и Острова на сълзите.