Съчинения в 8 тома Т.7: Слуги, банкрути, шарлатани и катерички (Публицистика 1888-1889)

Значението на публицистиката на Захарий Стоянов остава актуално благодарение на неговата способност да изобразява динамично и детайлно процеса на историческото развитие, като запечатва движението му и съхранява вечния му образ. Тази публицистика притежава специфичен ритъм, който отразява неспокойната и търсеща природа на мисълта, както и неукротимите емоции, които постоянно пулсират. Цялостният ѝ характер е свързан с действие и движение, което трудно може да бъде ограничено. Тя реагира бързо и непосредствено на всяко събитие в обществения живот по онова време. Въпреки това, тези експресивни реакции са предизвикани основно от уникалния динамичен дух, пронизващ творбите му. След Христо Ботев българската литература не познава толкова въздействащ полемист като Захарий Стоянов. Неговото ураганно слово вдъхновява Никола Обретенов да заяви: "Когато се впускаше в полемика за защита на идеите си или свободата и независимостта на България, той беше безпощаден в своята стихия."