Аз, Клавдий

Историята за живота на римския император Клавдий, написана под формата на автобиографичен мемоар, бързо се утвърдил като съвременна класика след публикуването си.

Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, който доскоро беше познат на приятелите и семейството си с прозвищата „Клавдий идиота“, „Оня Клавдий“, „Клавдий пелтека“ или просто „Кла-Кла-Клавдий“ – а най-вече като „бедния чичо Клавдий“ – решавам да споделя необичайната история на моя живот. Започвам от най-ранното си детство и ще продължа година по година до момента на ключовата промяна в съдбата ми преди около осем години, когато вече петдесет и една годишен, изведнъж попаднах в капан на това, което мога да нарека "щастливата беда", от която не успях да се освободя…

41 г. сл. Хр.

Физически слаб и страдащ от говорни проблеми, Клавдий е презрян от всички около него - дори членовете на собственото му семейство го считат за идиот и се срамуват от него. Въпреки ограниченото си участие в управлението на империята той наблюдава дворцовите интриги и убийствени заговори с интереса на учен историк. Под напрежението в управлението на Тиберий и скандалите покрай племенника му Калигула – обгърнат във воала страх и лудост – той остава незабелязан сред обществеността и така избягва насилието и атентатите.

Неочаквано за всички обаче той успява да излезе от сенките до най-престижната позиция в античния свят – тази на римски император.