Трънски разкази. Балканска сюита

Какво те е накарало, момче, да търсиш вълчите съдби и да се ровиш в стари легенди? Знам едно – там, където Господ е оставил следа, животът е започнал и с него мъката е поникнала! Тази зла мъка обгръща душите на хората като бурен и ги измъчва дълбоко...

Такъв е животът – мислиш, че го контролираш, а той ти нанася удари точно както стар кръчмар; влачиш го на въже – краката му заплитат земята и те дърпат назад като упорито магаре; нежно те гали като любим човек и ти гледа право в очите, но отзад вече търси друг. Животът, мили мой, е хитроумен – докато си млад двамата се смеете заедно, но щом остарееш оставаш сам да плачеш. От люлката до смъртния одър фитилът ти гори непрекъснато; не знаем докога ще свети – дали ще промениш света или просто ще гръмнеш внезапно. Ако си истински мъж, синко, цял живот сам ще поддържаш огъня си; но ако сърцето ти не гори достатъчно силно – независимо колко богатствата имаш или какъв барут носиш у себе си - все пак вървят лошите вести след теб!