Скръбта е твар перната

Тази история е необичайна, но не по-различна от нашия живот. Тя представлява притча, стон и стихотворение, примесени с малко проза и битие след загубата на майка от две момчета; един баща остава без любов, а всички ние се изправяме пред вечните въпроси за обичта, как да преодолеем мъката от загубата и да продължим напред.

Съпругът – литературен критик, посветил живота си на творчеството на Тед Хюз – и децата му изпадат в отчаяние след внезапната смърт на съпругата. В този момент пред вратата им в Лондон се появява Вран, който сякаш е излязъл направо от книгите на Хюз (има много препратки към него и стиховете на Емили Дикинсън, които любителите бързо ще разпознаят). Вран заявява намерението си да остане с осиротялото семейство докато те го искат. Последват редица абсурдни ситуации - някои трагични, други комични - до момента когато безутешността и болката започват да се свързват със спомените и постепенно прозвучава най-силният житейски урок: всичко е временно и нищо не трае вечно. Скръбта също има свой край.