Море на живите

В океана от поезия, която наподобява драскотини върху водната повърхност, дъха на зимното стъкло или следи от зайци в снега, гласове в слушалка с прекъснат разговор – сред тази мимолетна и ефимерна словесност, която сякаш изчезва безследно, държа последната стихосбирка на Александър Секулов и размишлявам.

Размислям за Поезията. За нейния отказ да приеме Смъртта и за това как тя е възвеличаване на Живота. Спомням си за древните римски поети с тяхната мъдрост, които успяваха да превърнат Времето в събеседник и Жената – в самото Битие; както Битието се връща обратно във времевите измерения. Мисля си за хекзаметричното стихотворение с цезурата посредата – оставена ни като момент за размисъл, докато изричаме висшето Слово. Размишлявам над факта как думите следват автора според неговия талант и как метафорите му са свободни птици, а не затворени канарчета.

Мислите ми текат.

Препоръчвам ви да прочетете тази книга. Уверен съм, че ще започнете да размишлявате по сходни теми...

Недялко Славов

Александър Секулов е автор на романите „Гравор на сънища“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Неговата пиеса „Няма ток за електрическия стол“ печели наградата "Аскеер" за драматургия. Той пише още поетични произведения и есета.