Хуманизъм и терор

Книгата "Хуманизъм и терор" е написана от Мерло-Понти след края на Втората световна война и публикувана през 1947 година. Това е време, в което авторът проявява интерес към комунистическите идеи, дори повече от своя приятел и състудент Жан-Пол Сартр. Тогавашният контекст показва, че да бъдеш революционер означава да критикуваш настоящето в името на бъдещото, приемайки последното за по-действително от реалността. Въпреки това, възгледите на Мерло-Понти бързо се отклоняват в противоположната посока. В концепциите му особено внимание се отделя на смисловата сложност на двойствеността, неопределеността и многозначността. Според него революциите са истински положителни единствено в момента на своето начало.