Трите живота на Луи Айер

Съществуват множество личности, които са оставили значителен отпечатък в историята на своя народ. Има и такива, които са повлияли както на родината си, така и на други държави. Обаче много по-малко са тези индивиди, които остават запомнени от чужди народи, докато у дома им остават непознати. Един такъв пример е швейцарецът Луи Айер, който прекарва голяма част от живота си в България и завършва земния си път като част от българската армия по време на Първата световна война.

Роден през 1865 г. във френскоговорящата част на Швейцария, той пристига в България през 1894 г., придружен от девет свои колеги с цел да основа модерно училищно спортно образование. По-късно е наречен „бащата на българската гимнастика“ напълно заслужено; последователите му в Съюз „Юнак“, чийто съосновател е, го почитат както приживе, така и след смъртта му.

По времето на комунизма интересът към него намалява, но след 1989 г. образът му се възражда и той започва да бъде считан за неофициален национален герой в България. През годините фигурата на Айер приема различни форми и именно за тях разказва настоящата книга.