Черно на бяло за устойчивите словосъчетания с прилагателно име за цвят в българския и френския език

Настоящото изследване представлява лексикално съпоставително проучване, в което се срещат две вечнозелени теми от езиковедството – устойчивостта и цветовете. Феноменът на устойчивостта е разгледан в контекста на употребата му в стабилните словосъчетания с прилагателни за цвят както в българския, така и във френския език. Изясняват се характерните семантични роли на прилагателното за цвят като част от устойчивите словосъчетания. Формулират се заключения със съпоставителен характер, които могат да бъдат приложени в областите на лексикографията и преводната практика. Проучването включва два речника: тълковен и френско-български преводен речник.