Аз още броя дните

Романът, удостоен с "Ръкописът" на БНТ.

В топла майска нощ през 1993 г. обсадата на Сараево вече е в ход от година, а краят й не се вижда, подобно на братоубийствената война между бившите югославски народи. В кухнята си млади сърби Давор и Айда – християнин и мюсюлманка – остават затворени в тишина. Любовта им оцелява въпреки опустошението и лудостта около тях в града под обсада. Те осъзнават, че идва поредното кратко затишие за снайперистите и решават да избягат - да намерят свобода или да срещнат смъртта.

Две десетилетия по-късно един българин тръгва към Сараево за среща със сръбския преводач на своя роман. Скоро двамата попадат в кръчма и разговорът им преминава към темата за войната. С напредването на вечерта празните бутилки започват да се натрупват, а забравени тайни излизат наяве.

Две нощи. Четири съдби. Всички те водят до най-сериозните въпроси.

Кой запали искрата на тази война? И кой извлече полза от нея?

Мислех, че знам всичко относно трагедията на младото двойка, наречена „Сараевските Ромео и Жулиета“. Този роман ми показа ясно колко грешах... А финалът! Какъв шокиращ завършек!
Христо Карастоянов

Георги Бърдаров пише ангажиращо и дълбоко човечно!
„Аз още броя дните“ представлява урок по география на хуманността.
Захари Карабашлиев

Мостовете са създадени за свързване между хората; този обаче разделя живота от смъртта. Рукописът „Аз още броя дните“ е истинско произведение — бисер сред много други творби. Още преди редакцията му той обещаваше величие като роман; след корекциите стана истински шедьовър, който ще остане важен наред с малкото велики книги от последното десетилетие.
Христо Блажев

„Аз още броя дните“ разказва история за любов във времена на война — представителство както за добродетелите така и за недостатъците у човека. Балканите раждат истории сладки като меда и горчиви като ракия; добре е, че имаме писатели като Георги Бърдаров да ги споделят.
Милена Ташева