Евреите в българската градска култура
Издателство: | График Тайм |
Брой страници: | 164 |
Година на издаване: | 2003 |
Дата на издаване: | 2003-09-03 |
ISBN: | 9549764028 |
SKU: | 5501070003 |
Размери: | 22x15 |
Тегло: | 320 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 8 лв. |
Според Сенека робството държи малцина, мнозина се държат за него. Българи и евреи споделят общ период в историческата си съдба - време на прозрение, че свободата е единственото възможно състояние на творящия дух. XVIII, XIX век бележат епохата на Българското възраждане, на формиране на ново историческо съзнание, национално самочувствие и идентичност. Вечни ценности като език, история, традиции, религия се осмислят в духа на европейските културни достижения. Значителен е приносът на установилите се по българските земи евреи от сефарадската преселническа вълна през 1492 г. в процеса на приобщаване на българите към образците на европейската цивилизация. Носители на богата култура и духовна енергия, евреите стават мярка за българите, устремени към ново качество на живот.
Особен акцент в настоящата книга е ролята на евреите във формирането и развитието на възрожденската градска култура - жилищна и култова архитектура, организация и естетика на бита, модерни образователни и просветни форми. Ритуалите и свързаните с тях предмети авторите разглеждат в контекста на многовековната историческа и художествена традиция на евреите. Проследява се произходът, анализира се символиката на използваните изразни средства в ансамбъла на култовата предметност. Различни и допълващи се в научните си подходи и интерпретации, авторите търсят органичното единство в изследването в идеята за значимостта на присъствието на евреите по българските земи. Налага се убеждението от необходимостта да се изучи проблемът за приобщеността на евреите към общобалканските исторически процеси вследствие на многодетните плодотворни взаимовлияния между българската и еврейската духовна и материална култура. Освен че третира неизследвана област в научната ни литература, книгата провокира не само специалистите историци, евреисти и изкуствоведи. Тя дискретно ни кара да се запитаме: Умеем ли да живеем заедно в разбирателство и взаимна толерантност? Постигнали ли сме прозрението, че респектът към другостта поражда най-добрата атмосфера за съзидание? Съхраняваме ли паметниците на материалната култура, създадени от предците ни за чест, добро и красота - размисли за всеки на прага на третото хилядолетие.
.
.