Евреите в българската градска култура

Според Сенека, малцина са тези, които реално живеят в робство, докато мнозина се привързват към него. Българите и евреите преминават през общ исторически период, осъзнавайки че свободата е единственото състояние на творческия дух. XVIII и XIX век представляват времето на Българското възраждане, когато се формира ново историческо съзнание и национална идентичност. Вечни ценности като език, история, традиции и религия започват да се оценяват в контекста на европейската култура. Значителен принос за този процес имат евреите от сефарадската миграция след 1492 г., които допринасят за интеграцията на българите в европейските цивилизационни образци. Със своята богата културна наследственост те служат като пример за българите в стремежа им към по-добър живот.

Книга с особено внимание акцентира върху ролята на евреите във формулирането и развитието на градската култура през възраждането - архитектурата както жилищна така и храмова, организацията и естетиката на ежедневието, модерните образователни инициативи. Ритуалните практики и свързаните с тях предмети са разгледани в контекста на дългогодишната художествена традиция сред евреите. Произходът им е проследен внимателно с анализиране символиката зад използваните изразни средства в култовия ансамбъл. Авторитетният колектив предлага различни научни подходи при търсенето на единството около значението от присъствието на евреи по българските територии.

Налага се необходимостта да бъде проучена интеграцията на евреите във балканските исторически процеси чрез взаимното влияние между българската и еврейска духовна культура. Към книгата могат да бъдат привлечени не само специалисти историци или експерти по юдаистика; тя провокира всеки читател да размисли дали умеем да живеем помежду си с разбирателство и толерантност? Дали сме постигнали прозрението относно важността от уважение към различията? Съхраняваме ли материалната ни културна памет – творения от предците ни вдъхновени от добротата красотата? Тези въпроси са актуални за нас всички пред прага на третото хилядолетие.