Америко, Америко!

Една българска майка посещава синовете си в Съединените щати.

"Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Направих три пътувания до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първата среща Америка изглеждаше като безкраен път. Беше предопределено да стъпя на нейната земя през нощта, но около автомобила ни нямаше тъмнина. Хиляди светлини блестяха и всичко беше ясно като ден...

Нашите млади успяха да изпреварят много чужденци. Спечелиха трудни конкурси и се установиха в далечни места - там днес е техният дом...

- Как мислите? Ще говорят ли следващите внуци български?
- Ами!
- Може би няма да говорят, но ще разбират ли?
- Ами!
- Само езикът ли прави родината?
- Шт! След сто години нашето поколение пак ще говори на български - обещава майката на Христо от Разград и отива да сервира храната с младите, а ние - родителите, оставаме в хола тихи и задълбочени в мисли.
Гордеем се с децата си.
Гордеем се, но често изпитваме тъга."