Старобългарската медицина

Професор дмн Минчо Георгиев е работил в Катедрата по социална медицина на Медицинската академия от 1971 до 1991 година, а след това в Етнографския институт с музей към Българската академия на науките от 1991 до 2010 година. Той също така преподава в Медицинския университет в София и Нов български университет.

Научните му интереси обхващат историята и теорията на медицината, както и медицинската и културната антропология. Настоящото изследване предлага цялостен анализ на средновековните славянски, особено българските знания относно човешкото тяло, болестите му и методите за лечение. То разглежда българската средновековна медицина като част от културата на източнохристиянския свят. Според нейните възгледи човешкото тяло се разбира като контейнер за хумори и пневми; здравето представлява баланс между тях, докато заболяването е резултат от дисбаланс. Най-важни диагностични показатели са качествата на урината - свързани с хуморите, и пулса - свързан с пневмите; терапевтичният подход цели да възстанови баланса, а профилактиката – да го запази. Основното качество на всяко лекарство е неговият ефект - топлота, влажност, сухота или студенина; пациентите получават безплатни медицински грижи в благотворителни християнски заведения или платени услуги у дома си или при частен лекар. Лечението чрез вяра е широко разпространено – молитви, поклонения пред светци и преспиване на свети места.

Книгата ще бъде полезна не само за медиевисти, езиковеди и антрополози, но също така привлекателна за лекари историци по медицина и широк кръг читатели.