Да служим на народа. Една любовна история

У него се появи усещане за предстоящо събитие. Фитилът вече беше запален и не можеше да бъде угасен. Любовта го очакваше като мощна експлозия, заложена точно под краката му. Проблемът не бе в това, че знаеше за нейното присъствие, а в осъзнаването, че тя е скрита на пътя, по който трябваше да върви. Оставил бе вратата леко открехната и през нея виждаше вечерната светлина как малките птици прелитаха и весело чирикаха в зеленчуковата градина. В ума му цареше хаос от мисли. Не разбираше как може да избегне мината. Осъзнаваше само, че тя е пред него и трябва да продължи напред. Най-страшното и най-недопустимото за него беше прозрението, че щом стъпи на нея, ще бъде завинаги опозорен и тялото му ще се разпръсне във въздуха. Но дълбоко в душата си или от някое тайно място на съществуването си чувстваше могъщ копнеж да премине над нея; безумният кураж го тласкаше към планината, където вярваше, че го чака див звяр.

Жената оставаше гола и неподвижна под ярката светлина – изглеждаща като прекрасна нефритена статуя. Тази гледка го караше да се чувства примитивен, жалък и похотлив. Пронизителният й поглед излъчваше високомериe с нотки на снизходителност; усмивката й повдигаше ъгълчетата на устните й така, сякаш от тях извира студено бликване вода - което веднага охладява задушния въздух в стаята.