Обсебване

– Наистина ли го искаш?
– Разбира се! Но за да стане реално, всичко зависи от теб.
– От мен?!... Сигурно си на шега?
– Никак не си мисля така…
– Ами ако беше така, вече щеше да бъдеш моя. Направих толкова много, за да те спечеля.
– Значи някъде е имало грешка от твоя страна.
– Това звучи абсурдно?! Ако дори бях направил нещо погрешно, ти би трябвало да ми простиш и всичко щеше да се оправи. А какво е положението сега? – нищо особено!...
– Логически това е вярно, но съществува и друго обяснение, което почти обезсмисля ситуацията…
…
– Тогава защо името ти е СВОБОДА?
– Каква е твоятото мнение по въпроса?
– Вече съм напълно объркан.
– Защото, за да ме притежаваш и изпитваш радост от свободата ми, трябва самият ти да нямаш стремеж или желание в този контекст. Само тогава мога истински да се чувствам обичана. Така са постъпвали всички хора преди теб, за да намерят щастие. Ясна ли съм?