Ковчег с южно изложение

С осъзнаването на абсурдността на собственото си занимание, главният герой се опитва да изрази себе си и обстановката около него. В процеса на писането на дневника си, животът и различните ситуации го поставят в роли, които му придават чувството за чужденец. Неговите усилия да намери логика и смисъл, както и да подреди вътрешния си свят, водят до по-дълбоки конфликти с реалността – понякога драматични, а друг път комични – дори със самите хора от неговия близък кръг. Ако красотата може да бъде спасител за света, то вероятно самотата ще помогне на човека да се справи с този същия свят...