Смъртта ще дойде боса

Клаксонът иззвъня. Веднага след него последваха още няколко сигнала. Мургавият мъж с намачкания зелен балтон се скри зад храстите, които бяха обрулени от студа и вятъра. Няколко души напуснаха автомобилите си, а жена извика откъм тротоара на улица „Пиротска”. Наблизо случайни минувачи стояха със зина ли уста и широко отворени очи.

Мъжът с канадката все още бе прав; опитваше да достигне до увеличаващото се петно на лявата част на гърба си с дясната ръка, обута в черна кожена ръкавица. Долу при краката му имаше разпокъсан конопен чувал, който лежеше в червена локва.

Светофарът светна зелено за тези по „Константин Величков”, което предизвика нервното и продължително натискане на клаксоните от колите зад тях в дългата опашка. Мъжът учудено заслуша звуците, опита се да се обърне към шума, но рухна. Краката му, обути в луксозни обувки от естествена кожа, потрепериха и замряха.

Така безцеремонно и банално завърши животът на един от най-страшните мъже в България.