Руслана Гретел или за многоточието на акта

... един незавършен правоъгълен паралелепипед, изпълнен с дъждовна вода. След няколко часа в него щеше да бъде положено поредното човешко тяло. Само след малко около това водно място щяха да се съберат близките на покойника и да оплакват загубата си с безутешен плач. В рамките на същите тези часове те ще вземат шепа пръст и ще я хвърлят върху ковчега, но вместо звукът от падаща пръст, който би трябвало да удари капака му, той ще произведе "пльок" във водата и ще образува странни концентрични кръгове. Наближаваше моментът, когато черковната камбана щеше да звънне за последно прощаване. Съвсем скоро гробарите щяха да спуснат ковчега в проклетата яма, защото сме все пак на Земята и законите на Архимед важат тук. Дъждът продължаваше непрекъснато да пада по същия начин както досега. И само след няколко часа отново нямаше какво друго освен официално обявяване на смъртта...