Глобализацията като културен шок

Тактиката на терористичния модел цели да предизвика излишък от реалност, който води до колапс на системата. Подигравката със ситуацията и мобилизирането на насилие от страна на властите се обръщат срещу самите тях, тъй като терористичните действия действат като изкривено отражение на собственото им насилие, както и символично насилие, което е забранено – единственото такова, което системата не може да упражни: това е смъртта ѝ. Поради тази причина видимата мощ изглежда безсилна пред миниатюрната, но значима загуба на живот при няколко индивида. В този контекст разпадането на глобалната система може да доведе до възникването именно на уникални явления. Тези уникалности обаче нямат ясно положително или отрицателно значение; те не представляват алтернатива за световния ред и съществуват в различен контекст, независими от ценностни оценки. Това означава, че могат да бъдат както най-доброто, така и най-лошото; единствената им абсолютна стойност е в разрушаването на рамките на тоталността. Те не подлежат обединение в исторически или всеобхватни дейности. Те са проява на отчаяние спрямо всяка доминираща идея, но не представляват само една контраидея. Уникалността си създава свои собствени правила и начинания в играта си. Мога да кажа, че уникалността е свързана с невъзможен обмен между идеи.