Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.1

Христо Цанков-Дерижан е един от българските творци, които полагат основите на следосвобожденската ни литература. Той е роден в Габрово през 1888 година и още от младостта си проявява интерес към литературната дейност – като ученик в Пловдив редактира "Ученически труд", а по време на следването си в София - хумористичния вестник "Порой". Влиянието на руските демократични писатели и творчеството на народния поет Иван Вазов формират у него убеждението, че работата на писателя трябва да бъде тясно свързана с интересите на народа. Христо Цанков-Дерижан заема различни позиции, включително артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, както и ръководител на отделение при Министерството на търговията и труда (1932-1934). Освен това е главен редактор на списания като "Семейство" и вестник "Земя".

Творческият му принос е разнообразен и значителен. Той се утвърдил като опитен редактор и публицист, създавайки стихотворения, разкази, повести, романи и критики; редактировал антологии и сборници; превел произведения от японски автори като "Пеперуди. Японска лирика" (1919) и "Песен за камбаната" от Фридрих Шилер (1924).

В поезията си той продължава традицията заложена от Вазов, а белетристичните му произведения съдържат автобиографични мотиви освен отражение върху обществения живот в България. В своите критически есета „Моите познайници“, където описва 16 български писатели, както и във „Певецът на селото“ – анализиращ живота й творчествона Цанко Церковски – ясно личи общественото чувство у автора και неговата ангажираност спрямо съдбата на народа.