Димо Кьорчев: Между литературата и политиката/ Изследвания, архив, оценки

**Смехът на Димо Кьорчев**

Автор: Йордан Ефтимов
Нов български университет, София

Димо Кьорчев, известен с творбата си "Тъгите ни", обикновено се възприема като символ на сериозността. Свързаността му със символизма го прави да изглежда напълно лишен от комични елементи. Въпреки това, такова разбиране пренебрегва важната роля на хумора в естетическия опит и затова е погрешно. Той активно анализира съвременните художници, използващи комичното в работата си, а също така разглежда Елин Пелин през тази призма.

В есето си "Смехът" той разработва своя теория за смеха, която включва следното определение: „Ние сме най-смешни при внезапна изненада между нашите очаквания и реалността.“ На пръв поглед неговото виждане може да бъде сравнено с концепцията на Шопенхауер относно смеха като резултат от осъзнато несъответствие между понятия и действителност. Шопенхауер твърди, че смехът произтича именно от разликата между познавателния образ и реалните предмети.

Различията обаче започват веднага след общото тълкуване. Докато Шопенхауер класифицира различните видове смешно според техните проявления и ситуации, Кьорчев гледа на смеха по-скоро като универсален принцип. Според него смехът служи за противодействие срещу утопичните фантазии – „той унищожава всяка мечта.” Смеейки се пред лицето на неочакваното откритие за несъответствието между желанията ни и реалността, ние потвърждаваме живота.

Кьорчев поставя акцент върху свободата в контекста на смеха - той го описва като освобождение от ограниченията наложени от строгия разум. За разлика от позицията на Шопенхауер, който запазва връзката между смях и разумност (критизирайки последния), Кьорчев добавя нови измерения към понятието за свобода чрез усещането.

Следвайки своите идеи нататък в анализа си за смешното у природата и човешкия живот, авторът подчертава как тези явления могат да бъдат интерпретирани по два начина – единствено посредством естеството или социалния контекст; тук той играе с философските концепции относно необходимостта и свободата.

Според него много примери показват какво всъщност представлява смешното – независимо дали става дума за необичайности сред хора или животни. Важно е не само самият факт колко странни са те спрямо нормалността; ключовият момент остава тяхната способност да нарушават стереотипите.

В заключение можем да кажем, че макар Димо Кьорчев често да разглежда темата за смешното през специфична призма — противопоставяне между идеали και действителност — то той все пак оставя място за сложността й във взаимодействията ни със света около нас. Смехът остава основна тема в критиката му към обществото чрез художествени средства - знак както для несъответствиято помежду представянето і реализъм; средство против установките; еманация жизни — основният двигател зад историята!