Старата улица

Старата улица може да носи имена като „Стралджа“, „Невен“ или „Миджур“, но никога няма да бъде наречена на победоносна битка, министър или президент. Къщите там не разполагат с домофони и системи за сигурност срещу крадци. По-скоро са павирани, отколкото асфалтирани. Хората все още сами почистват тротоарите пред домовете си. С едното око следят да премахнат фасовете между плочките, а с другото наблюдават черна котка, която би могла да ги вкара в омагьосан кръг и да доведе до нови тревоги и беднотия. В такива моменти животът им се обърща навън. Красивата Милица е принудена да танцува гола пред богаташки похотливци; възрастните моми изваждат кукли вместо живородени деца от роклите си; Астарджиев води фризирани пудели на реститутки и наркобаронеси; а часовникарят – роден с три сърца от любовница на Сатаната – непрестанно събира средства за пищна сватба в църквата „Света Неделя“. Жителите на околните селца ще продължат да пробутват на инкасатор бай Сандо опашки от слабички катерици за яки към зимните палта, докато той през нощта мечтае как вече е професор Александров. Защото именно мечтите представляват истинския живот за мъжете и жените от старата улица.