Вникване: есета, бележки, размисли

Есетата на Илия Волен представляват едно от най-значимите постижения в българската литература. В произведенията му откриваме естетическа и морална позиция, която би могла да служи за пример и днес. Духовната среда, към която той принадлежеше, вече не присъства физически в българската културна сцена; това е наследството на Константин Константинов и Атанас Далчев... Общуването с автори като Илия Волен не само че е необходимо, а представлява начин за оцеляване.

Здравко Недков

Нито едно от тези твърдения не е формулирано просто заради парадокс или впечатляваща афористика. Усещам, че зад тези словесни конструкции стои мощната енергия на една труднопоносима реалност. При внимателното им разглеждане читателят постепенно навлиза в дълбините на душата на автора и започва да разбира този интровертен човек по-добре, наблюдавайки как се оформя неговото дълбочинно познание за живота.

Всеки нов опит да се прочетат тези мъдри фрази разкрива нови значения - "дълбочината на редовете" изглежда безкрайна. С напредването си във възрастта той все повече приближава до същността на своите художествени прозрения относно света, човека и изкуството.

Александър Шурбанов коментира афоризмите на Илия Волен.