Петия в карето

"Петия в карето" е първият роман от известната Дептфордска трилогия, която съдържа още "Мантикората" и "Светът на чудесата". В произведението авторът черпи вдъхновение от юнгианската психология, както и от личния си опит, любовта към митологията и магията, познания за провинциалните нрави, войната и религията. Историята проследява живота на един рационален мъж, който осъзнава, че чудото е просто различен аспект на реалността. След като се чувства обиден при пенсионирането си, главният герой – учителят Дънстан – пише до новия директор с разказ за своя необикновен живот и значението на "Петия", играещ роля в живота на няколко души. Той носи чувството за вина относно умственото състояние на една жена, с която остава свързан до края на нейния живот… Това зряло и впечатляващо произведение е сред най-добрите канадски книги всички времена.

"Защо хора по целия свят през вековете търсят чудеса, които оспорват всичките доказуеми истини? И дали тези чудеса произлизат от човешкото желание или то идва от дълбокото знание у нас самите за тяхното място в реалността?

Към Бога се приближаваме постепенно.

Това е жестокостта в театралния спектакъл наречен живот: всеки смята себе си за звезда и рядко разбира моментите когато сме само поддържащи актьори или статисти.

Човечеството не може да понесе идеала – той го унищожава. Човекът желае даже светците да имат свои недостатъци. Ако тези възвишени същества успяват да достигнат Бога въпреки своите сенки, това оставя надежда дори за най-лошите между нас.

Простете си вашата човечност; това е началото на истинската мъдрост - част от смисъла на благочестието.

Всеки човек носи свой собствен дявол... Нужно е да опознаеш този свой дявол и неговият родител - Старият дявол… "Бог може да бъде непостижим , но не e жесток." Опитай се да схванеш тази непостижима природа вместо да ропташ срещу злодеянието му. Може би Бог те предопределя за нещо специално.

В операта задължително присъства примадона – често сопрано; тенор играе ролята й любим; контраалт представлява конкуренцията със сопраното; а басът изобразява антипода - злодея … Но сюжетът няма как да напредне без наличието именно на Петия в карето – той символизира ненужния персонаж без аналогична противоположност . Важно е обаче именно той знае тайната около героя или помага героинята точно когато изглежда загубила всичко; освен това може даже причинява нечий край ако така повеленият сюжет налага . Без Петия сюжета просто няма! Ролята му може би не блести , но притежава голяма стойност ; а кариерата биваща делегирана нему често трае повече отколкото славата славейте. Тук поставям ти въпросa : ТИ ли СИ Петият?"